Винаги съм била заинтригувана от историята и символиката зад бижутата, особено тези свързани с ритуала на годежа и сватбата.
Това е тема, за която съм чела години наред и исках да споделя историята, такава каквато я познавам.

Преди почти 5000 години,в разкази на историци става ясно, че древен Египет е първата известна култура, където хората обменят „пръстени на любовта“, изработени от тъкани тръстики или кожа.

Казано е, че египтяните виждат пръстена, по – конкретно кръга, като мощен символ. Символ, който и до днес , представлява вечен живот, кръговрат и вечна любов.

Да, в Египет се обменят пръстени, като подаръци за преданост, а в Гърция се давали пръстени на любителите на Ерос, бога на любовта или на неговите херувими. Но се вярва, че именно римляните свързват пръстена с брака.

Първите дизайни

С течение на времето, римляните започнали да персонализират сватбените пръстени,като изобразявали върху тях самите двойки. Това се пренася във византийската империя през Средновековието, когато повечето пръстени биват издълбани с лицата или пълната фигура на сгодената двойка. След като християнството става официалната религия на Империята, двойката често била изобразявана с Исус или с кръста ,символа на християнството между тях, благославяйки техния брак.

„Фед“ пръстените

„Фед“ пръстените, в различни стилове, са били популярни в Европа повече от хиляда години. Те възникват през 1100-та година и продължават да се използват векове наред. С течение на годините те стават много по-сложно орнаментирани.

Стих за вечната любов

„Posy“ (или posie) е кратък стих, често от стихотворение, написано на пръстен. С течение на времето дизайнът на този тип пръстени става по-опростен, и надписите стават по-лични.
Това принуждава златарите да усъвършенстват техниките си и да се научат да гравират във вътрешността на пръстените, за да запазят тези съобщения лични и близки до носещия ги. Това показва промяна в самия ритуал, тъй като бракът често е споразумение между две семейства, като богато украсения пръстен означава по-изгодно споразумение. За бракове, основани на любов, пръстените биват, изработени от претопени златни монети, с надписи като „Обичай ме и не ме оставяй“ и „Две тела, едно сърце“

Пръстеновидният пръстен

Пръстеновидният пръстен, подобно на малък пъзел, бива популярен през 15-ти до 17-ти век. Докато „posy“ пръстените стават по-опростени с течение на времето, „gimmel“ пръстените стават по-сложни и сложни. „Gimmel“ пръстените се състоят от 2-3 взаимно заключващи се ленти, символично направени така, че всяка група е свободна, но трябва да остане заедно, за да създаде цялото.

Сложили пръстените „gimmel“, булката и младоженеца, постепенно завъртат лентите на пръстена докато не стигнат до тази, водеща до сватбения ден, когато те ще бъдат събрани, за да символизират съединяването на двама души. По-късно дизайнът включва скелет и бебе, символизиращи живота и смъртта, и вечната любов извън този живот.

Диамантите са завинаги!

Първият сватбен пръстен с диаманти е бил регистрира през 1475 г. на сватбата на Costanzo Sforza и Camilla D’Aragona в Италия. В сватбеното им стихотворение се чете „Две завещания, две сърца, две страсти се свързват в един брак с диамант“
До 17-ти век диаманти се появяват по-често в сватбени и годежни пръстени. По това време диамантът може да бъде даден от мъж на жена или жена на човека като залог на любов.

Диамантените пръстени увеличават драстично популярността си през 19 век, но не стават норма, докато „De Beers“ не пускат кампанията си „Diamond is Forever“ (от Франсис Герити) в средата на 40-те години на миналия век. Днес диамантеният годежен пръстен все още е най-често срещаният избор, но въпреки това много двойки предпочитат уникални стилове. Като например необработени диаманти или не традиционни камъни.

Защо и къде слагаме халката?

Преди всичко,през цялата история, докато идеите за брак се променят заедно със стиловете на пръстените, които го представляват. Пръстът, на който бива носен пръстена също се променя. Сватбените пръстени са документирани да се носят на всеки пръст, дори на палеца. Днес сватбената халка,най-често бива носена на четвъртия пръст на лявата ръка. Но в някои страни и култури го правят по различен начин. Най-вече преместването на годежен пръстен на дясната ръка след сватбата или обратното.

Ах, този Египет!

От къде идва това поверие? Е, така се връщаме отново при египтяните (… или ранните римляни в зависимост от това кой питате.) В древността египтяни (и римляни по-късно), смятали, че халката трябва да се носи на безименния пръст на лявата ръка.Именно  защото там минавала вената (вената на любовта), която достига до сърцето. Като може би това е любимата ми част от историята за сватбения пръстен.